Социално-икономически проблеми при прехода от военна към гражданска структура на Войските на Министерството на транспорта
През 1996 година, поради липсата на натурални обеми и нереалната
стойност на договорените машиносмени е допусната загуба от механизация при
реализирането на капиталния и средния ремонт в размер на 31 075 хил.. лева.
8. Икономически резултати
Войските приключват 1995 години със 106% изпълнение на строителната си
програма.[17]
“В същото време продължава да се задълбочава проблемът с разплащането
за вече извършена работа, от клиентите на Войските на Министерството на
транспорта. Това са предимно държавни организации, изпитващи трудности със
субсидиите от държавния бюджет, като БДЖ, “Кремиковци”, “Софийска голяма
община”, мини “Марица-изток и други”.[18]
Въпреки всички проблеми в последната отчетна година преди започването
на реформите във Войските на Министерството на транспорта (1996 г.) е
отбелязано преизпълнение на годишния план средно със 108%, като в отделни
поделения строителната програма е изпълнена на 189%, а тази за капиталното
строителство - 273%.[19]
Най-висок процент на изпълнение е постигнат на обектите на “Марица-
изток” АД, Главно управление на пътищата и други външни инвеститори. Това
се дължи на ритмичното разплащане за извършени строително-монтажни работи.
Средно Войските на Министерството на транспорта ремонтират извършват
ремонт на 200 км. железен път. В следствие на намаляването на превозите по
БДЖ намалява и нуждата от ремонтна дейност. Така през 1996 година Войските
ремонтират само 137 км. железен път от които 11 км. са на други
инвеститори.
Липсата на достатъчно обекти за натоварване на производствените
мощности и осигуряване издръжката на личния състав принуждава командванията
на съединенията да набират допълнително обекти. Поради голямата конкуренция
на пазара, се залагат показатели, които не гарантират достатъчно висока
рентабилност.
Основният капитал на Войските на Министерството на транспорта към
31.12.1996 година е 578 034 хил. лева при резерви 5 125 хил. лева в
специфичната дейност са ангажирани материални дълготрайни активи за 124 482
хил. лева.
През 1996 година Войските на Министерството на транспорта приключват
с печалба преди данъчно облагане в размер на 105 870 хил. лева.
За специфичната дейност на Войските през 1996 година са отделени и
усвоени от държавния бюджет 319 700 хил. лева.
9. Международен опит и сътрудничество
В армиите на най-развитите страни, включително и в тези на НАТО
съществуват съединения и поделения, обединени от понятието “Военна
инфраструктура” с подобни функции и задачи по управлението, строителството
и ремонта не само на чисто военни обекти, но и на такива с общодържавно
значение, комуникационно-транспортни, от специално и общонационално
значение.
В САЩ подобни поделения са в системата на Националната гвардия и са
пряко подчинени на губернатора на всеки щат.
Подобни структури, но в по-малък мащаб има и в Италия, Франция и
почти всички страни от бившия Варшавски договор.
Единствените страни в които има пълноценни Железопътни войски са
Германия и Русия – двете страни водили пълномащабна железопътна война.
В рамките на международното сътрудничество ежегодно се организира
размяна на официални и неофициални делегации между Войските на
Министерството на транспорта и аналогичните им структури в чужбина, във
връзка с учения, мероприятия за повишаване на доверието и други специални
събития; техническо сътрудничество.
Курсове на обучение зад граница (главно Русия) преминават множество
офицери.
Официално на разменни начала е организирана почивката на чужди
военнослужещи в базите на Войските по Черноморието, и на български офицери
зад граница.
II. ХРОНИКА НА ПРОМЕНИТЕ
1. Причини наложили промяната
Трансформацията на Войските на Министерството на транспорта би
трябвало да се разглежда в светлината на новите реалности в света и в
Република България след промените настъпили през 1989 година.
Ориентацията на страната ни към Европейския съюз и НАТО коренно
промени военната стратегия и доктрина. Според военните планове на
Варшавския договор на България се отрежда да прикрива южния фланг на съюза,
тъй като се смята, че страната не притежава необходимия ресурс за да сдържа
въоръжените сили на Турция и Гърция. Тя трябва да осигури придвижването на
Одески военен окръг (около 380 000 души) до границите на тези страни. При
това по-голямата част от осигурителните бази се намират на румънска
територия.
Една от основните задачи на Войските на Министерството на транспорта е
да осигури техническото прикритие на транспортните коридори за
съюзническите войски, като своевременно възстановява нанесените щети на
съществуващата инфраструктура и изграждат нова.
Друга опасност която се предвижда във военните планове е възможността
от ядрен удар по ключови обекти. Това означава големи разрушения, което от
своя страна налага съществуването и поддържането в бойна готовност на голям
контингент от военнослужещи способни да реагират с максимална бързина и
професионализъм. Това е и причина за и съхраняването на склад на значителен
запас от машини и съоръжения които да заменят поразените.
В условията на днешния ден най-голямата заплаха за сигурността на
страната не са въоръжените сили на съседните страни, а тероризмът, който се
признава като заплаха за демокрацията по целия свят, в това число -
локалните и етническите конфликти.
Тава налага цялостно преразглеждане на стратегията за водене на военни
действия, а следователно и поддържащите дейности като прикритието на
комуникациите. Смята се, че при такъв тип конфликт пораженията ще са
ограничени и ще носят локален характер.
Както показа опитът на руските войски по време на чеченската криза,
поради своята специфична същност железопътните съоръжения и мостове са
лесна мишена. Със сравнително примитивни средства могат да бъдат нанесени
значителни щети и човешки жертви. Разрушаването на жп участък или мост
могат да блокират със седмици транспорта по дадено направление, а с това и
да разстроят разгръщането на войските и икономиката на региона.
Основният проблем, който възниква в такива случаи, обаче е
снабдяването на населението с хранителни продукти. Докато войските все пак
са с ограничена численост и нуждите им могат да се задоволяват чрез
въздушния транспорт. За населението тази възможност е неприложима.
Още в началото на 90-те години отделни народни представители и
политици критикуват Войските на Министерството на транспорта, че са се
превърнали в малцинствени трудови лагери т.е., че малцинствените групи от
които предимно са наборниците от ВМТ и Строителни войски, са принуждавани
насилствено да полагат труд, което е нарушение на техните човешки права.
Най-съществени обаче са чисто икономическите причини. Основанията,
наложили създаването на Войските на Министерството на транспорта 20 години
по-рано вече не съществуват. Железниците и пътното строителство не са
приоритет на държавата, най-вече поради постоянно ограничаващия се обем от
превози по националната автомобилна и жп мрежа.
Не бива да се забравя и конкуренцията от страна на разрастващия се
частен сектор в областта на предприемачеството. По-добрата организация,
максимално ограничената бюрократична структура, гъвкавостта при вземане на
решенията, не на последно място и лобизмът, правят частните организации с
аналогични функции много по-конкурентни.
В следствие на спада на натоварването, намалява и нуждата от ремонти
на железния път, от тук значително се понижават приходите на БДЖ. При тези
обстоятелства Войските на Министерството на транспорта, поради специфичния
характер на механизацията, не могат осигурят ефективно натоварване на
техниката и личния състав.
2. Етапи на промяната
Плановете за промени във ВМТ започват още през в началото на 90-те
години.
Тогава, поради неизвестността на насоките на военната реформа е
допусната и една от първите грешки при преструктурирането. Извършено е
съкращение на голям брой сержанти (над 2800 души), вместо наборници. Тези
съкращения в последствие затрудняват плановете за бързо преминаване от
наборна към професионална военна служба.
“Още през 1995 година Командването на Войските на Министерството на
транспорта предлага план за оптимизиране на структурата. Разработени са
щатове за структурата, свързана с поддържане на бойната готовност и
изпълнение на задачите, свързани с националната сигурност. За да се
