Социално-икономически проблеми при прехода от военна към гражданска структура на Войските на Министерството на транспорта
удвояването и електрификацията на жп линии и строителството на
автомагистрали.[8]
Основната задача на Войските на Министерството на транспорта в мирно
време, е чрез строително-възстановителни работи по комуникациите на
страната, максимално да се увеличи тяхната пропусквателна способност.
Поддържането на добре обучен личен състав, който в най-кратки срокове да
може да ликвидира евентуални последствия от бедствия, аварии и катастрофи.
Друга не по-малко значима функция на Войските на Министерството на
транспорта е изграждането на съоръжения, който ще влязат в употреба във
военно време като например: обходи на всички по-големи железопътни гари в
случай, че те бъдат засегнати от ядрен взрив, понтонни съоръжения, за
транспортиране на техника през река Дунав, поддържането на запаси от
основни видове транспортна и строителна техника, както и на различни типове
мостове, железопътни и строителни конструкции.
В щатните структури на съединенията съществуват 37 батальона, 73 роти и
219 взвода.
С тази структура ВМТ имат следните производствени възможности:
. земни работи - 160-200 х.куб.м./дн;
. горно строене на обход - 17,1 км/дн;
. горно строене по старата ос - 40-50 км/дн;
. възстановяване на малки мостове 158 м/дн;
. възстановяване на средни мостове 220 м/дн;
. възстановяване на големи мостове - 330 м/дн;
. възстановяване с РЕМ 500 - 625 м/дн;
. възстановяване на жп тунели - 30 м/дн;
. възстановяване на ТТЛ - 19 км/дн;
. възстановяване на СЦБ - 6-9 км/дн;
. възстановяване на контролна мрежа - 6 км/дн;
. разузнаване на железен път - 10 км/дн;
. разчистване на железен път - 52,8 км/дн;
. строеж на обходни пътища - 32 км/дн;
. построяване на САРМ - 300 м/дн;
. ремонт на асфалтов път 90000 кв.м/дн;
. обработка на влакове - 40 вл. /дн;
. експлоатация на железен път 200 км/дн.[9]
3.2 Задачи, стоящи пред Войските на Министерството на транспорта във
военно време.
Основна задача на Войските на Министерството на транспорта във военно
време е осъществяване на техническо прикритие на транспортните комуникации
в интерес на транспортното осигуряване на Въоръжените сили и икономиката на
страната. Основната дейност на съединенията и частите на Войските при
изпълнението на тази задача се регламентира в Плана за техническо
прикритие. Този план се разработва от органите на “Отбранително-
мобилизационна подготовка” на Национална компания Български държавни
железници (НК БДЖ) и Главно управление на пътищата, съгласува се с
генералния щаб на Българската армия и се утвърждава от Министъра на
транспорта. Утвърденият план заедно с проектните решения за възстановяване
на най-важните и сложни обекти (големи гари, мостове, тунели и др.) се
предоставя на Главно управление на ВМТ.[10]
На железопътните съединения е възложено прикритието на цялата
железопътна мрежа, в това число и на територията на мини “Марица-изток” АД,
а на пътните съединения - някои от старопланинските проходи и прилежащите
им участъци от автомобилните пътища.
Освен това, Войските на Министерството на транспорта развръщат
претоварни райони и организират експлоатацията на челните железопътни
участъци.
Военновременният състав на ВМТ се определя от обема на възложените им
задачи, особеностите на технологичния процес, по който се изпълняват
основните видове работи и при спазване на следните изисквания:
. при преминаване от мирно към военно положение да настъпват само
количествени изменения;
. съединенията да са в състояние да изпълняват задачите си дори в
отсъствие на управление;
. частите да са окомплектовани като комплексна единица, която може
самостоятелно да изпълнява всички видове работа на участъка, който
прикрива;[11]
Техническо прикритие на транспортните комуникации е сложен комплекс
от мероприятия, които се провеждат в мирно време и имат за цел намаляване
на степента на въздействие на противника върху пропускателната способност
на транспортните комуникации и намаляване на вредните последствия върху
тях.
Най-важното мероприятие от комплекса е възстановяването на
разрушенията по комуникациите в заповяданите срокове и с необходимата
пропускателна способност.
Изпълняването на плана започва още в застрашаващия период, когато се
строят обектите, предвидени за повишаване устойчивостта на комуникациите.
Това са дублиращи мостове или подходи за мостове, дублиращи понтонни
структури и подходи към тях и др.
Планът за техническо прикритие, който е разработен в мирно време има
продължителност на действие до нанасянето на първия удар от страна на
противника. След това се разработва нов план в зависимост от нанесения
ущърб.
По разчетите, направени в плана, железопътната мрежа е нарязана на
направления и участъци. Участъците в очертанията на едно железопътно
управление са възложени на една железопътна бригада. Съставът и
производствените възможности на бригадата са приведени в съответствие с
потребностите. Въз основа на тези потребности се определя съставът на
Войските на Министерството на транспорта в мирно и военно време.
След разработването на концепцията за Българската армия и за
териториалната отбрана в теорията и практиката на Войските на
Министерството на транспорта настъпват сериозни изменения.
За изпълнение на задачите във време на война, съгласно
мобилизационната схема и военновременния щат, ВМТ развръщат 26
формирования, от тях 23 за Министерството на транспорта и 3 за нуждите на
Българската армия.
За нуждите на Министерството на транспорта се развръщат:
. Командване на Войските на Министерството на транспорта;
. Железопътни бригади - пет;
. Пътно-строителни бригади - две;
. отделен жп полк за строителство и възстановяване;
. транспортно-претоварни полкове - четири;
. отделен експлоатационен жп полк;
. отделен строителен жп батальон;
. отделен мостови жп батальон;
. отделен жп батальон механизация;
. преправочен жп батальон;
. централна ремонтна база;
. централна снабдителна база;
. снабдителни бази - три;
. ВВТУ “Тодор Каблешков”.[12]
Както бе посочено във време на война ВМТ са предназначени да осигуряват
бойните действия на Въоръжените сили и икономиката на страната.
Това свое предназначение те реализират с изпълнението на следните
дейности:
. техническо прикритие на транспортните комуникации на страната;
. усилване на пропускателната способност на прикриваните железопътни и
пътни направления и развитие на съществуващите железопътни гари, в
това число разпределителни и разтоварни гари;
. строителство на нови железопътни линии, претоварни райони, обходи на
железопътни възли, мостове и тунели, подходи към места за наплавни
мостове и паромни пътища;
. експлоатация на челни фронтови железни пътища и използвани жп
участъци.
По отношение на разрушенията в тактическата зона се счита, че е
възможно те да достигнат до 100 %.
Възстановяването на автомобилните пътища се възлага на Инженерни
войски.
В оперативната зона за отбрана разрушенията ще се извършват основно
от авиацията на противника и с диверсионно-разузнавателни групи. Обемът на
разрушенията ще се колебае около 50 %.
Съвсем укрупнено може да се каже, че на един железопътен строителен
батальон се назначава участък от 50-70 км. с един-два железопътни възела.
На мостовите батальони 2-3 големи и 3-4 средни моста на участък от 40-50
км.
За техническото прикритие на мрежата от автомобилни пътища в страната
отговаря Главно управление на пътищата.
За разлика от железопътните съединения, пътните не са основните сили
за техническо прикритие на цялата мрежа.
На тях е възложено прикритието на Старопланинските проходи и
принадлежащите им участъци както следва:
. една Пътно-строителна бригада - Петрохански проход, Искърско дефиле и
прохода Витиня;
. една Пътно-строителна бригада - Приморски, Дюлински и Айтоски проход.
Товарно-претоварните полкове - три от тях се придават на Транспортния
отдел на Генералния щаб на Българската армия. Останалите са на разположение
на Командването на Войските на Министерството на транспорта.
Експлоатационният полк е предназначен за развръщане и експлоатация на
железопътни участъци в тази зона.
Отделният претоваръчен батальон е предназначен да извърши подготовка
